fallback

Как ще реагират пазарите, когато Фед вдигне лихвите?

Най-големият риск се крие на кредитните пазари, а инвеститорите не са много добре подготвени

13:03 | 12.09.15 г. 23
Автор - снимка
Създател

Какво се случва, когато растат лихвите? Financial Times задава този въпрос цяла седмица, като подготовка за потенциалното решение на Федералния резерв на САЩ (Фед) следващата седмица да повиши лихвените проценти за пръв път от девет години.

Към този момент пазарът оценява шанса от подобен ход на близо 1:4, а това изглежда правдоподобно. Покачване на лихвите сега изглежда малко вероятно, но въпросът далеч не е за пренебрегване. В тази връзка Financial Times пише какво би се случило с различни активи, когато лихвите скочат.

Първо и по-отчетливо, това ще има ефект върху суровините и валутите. Едно покачване на лихвите – особено ако е част от по-дълъг цикъл от вдигане на лихвите, директно оскъпява долара, което води до поевтиняване на активите, чиито цени се образуват в долари. Това ще доведе до приток на пари обратно в САЩ. Доларът ще бъде силен, а натискът върху петрола и индустриалните метали ще продължи.

Ако вдигането на лихвите се счете за дефлационно, то ще натежи и на цената на златото.

На развиващите се пазари вече имахме няколко репетиции за вдигане на лихвите. Ако то се случи, акцентът му ще бъде върху валутите на развиващите се държави, натискът върху които вече е сериозен. От последния кръг кризи на развиващите се пазари насам са налице опити за понижаване на правителствената зависимост от дългове, деноминирани в долари, но там има голямо количество корпоративен доларов дълг.

Ефектът би бил по-диференциран в сравнение с други кризи. Но тези страни с дефицити по текущите си сметки, могат да се подготвят за натиска. Държавите най-вероятно ще бъдат водени от Бразилия.

Картинката на пазара на акции в САЩ е много по-сложна. Ходът на Фед бе толкова широко телеграфиран, че инвеститорите би трябвало да са се подготвили за него. В исторически план няма пряка корелация между началото на цикъл по вдигане на лихвите и поевтиняването на акциите. Подобни ходове обикновено идват, когато икономиката се представя сравнително добре. Когато има висока увереност, едно покачване на лихвите може да се счете като сигнал, че Фед вярва в икономиката.

Но от началото на годината ръстът на корпоративните печалби е почти без изменение, акциите вече преминаха през корекция и едно увеличаване на лихвите няма да бъде прието по този начин. Хората са нервни.

В края на краищата реакцията на пазарите на акции ще зависи от това, което ще се случи на кредитните пазари и на пазара на финансови инструменти с фиксирана доходност. Там ефектът не подлежи на големи догадки. По-високите лихви, които Фед ще заложи, ще доведат до ръст на доходността по облигациите, което означава, че цените на облигациите трябва да спаднат.

С вече ниски доходности пропорционалният спад на цените трябва да бъде по-голям. Освен това най-големите понижения ще бъдат при активите с най-голяма дюрация – техническият термин за измерване на чувствителността на цената на облигациите към промените в лихвените проценти.

Тревожен е фактът, че активите с по-дълга дюрация, които ще бъдат най-тежко засегнати, като цяло се приемат за по-нискорискови, защото носят по-нисък риск от фалит – като например, висококачествените корпоративни облигации или общинските облигации. Високодоходните облигации, т.е. тези, наричани “junk” облигации, които носят по-висок риск, би трябвало да бъдат по-малко чувствителни спрямо ръст на лихвите.

Най-общо – рисковете са най-големи, когато не са очаквани. Хората, които купуват дадена ценна книга, вярвайки, че тя е с висок риск, като цяло се пазят от този риск. Тези, които считат, че ценните книжа, които са купили, са инвестиция с нисък риск, не го правят.

Ето защо това може да увеличи риска от избухването на голяма финансова катастрофа. Неочакваните и нехеджираните загуби могат да причинят верижни ефекти.

Има и изравнителни сили. Вдигането на лихвите би привлякло капитал към „безопасните“ американски държавни ценни книжа, а това би облекчило напрежението (и би осигурило подкрепа за фондовия пазар).

Но кредитният пазар е по-неравен в сравнение с фондовия. Вместо да се търгува на организиран борсов пазар тези, които искат да продават или купуват облигации, го правят чрез дилъри, най-вече чрез банки.

От началото на финансовата криза банките драстично свиха своя капитал, който дават на своите дилъри да харчат за покупки на облигации или кредитни инструменти. До голяма степен това се случи под натиска на регулаторните органи и означава, че на разположение за покупки на облигации са далеч по-малко средства.

Същевременно обемът на облигациите в обращение се увеличи в годините след кризата като част от финансовото инженерство, стимулирано от ниските лихвени проценти. Компании емитират дълг и го използват, за да изкупуват обратно акции.

Това увеличава спектъра от редица нетърпеливи продавачи, които не успяват да намерят желаещ купувач, и гледат как цените се сриват. И пак – имаше репетиции за инцидент като този, както през последните няколко седмици, така и по време на резкия срив на облигационния пазар през октомври 2014 г.

Кредитните пазари движат финансовите кризи. Ако те замръзнат, то тогава акциите ще поевтиняват, както се случи по време на финансовата криза от 2008 г. Това е „кошмарният сценарий“, пред който се изправят пазарите и който не може да се предвиди. Колко точно тежко ще реагира кредитният пазар на евентуалното вдигане на лихвите? Отговорът ще дойде тогава, когато лихвите бъдат повишени.

И ето защо мнозина на пазарите не искат да разбират още. И затова са залозите, че и Фед може да реши да не разбира.

Сега това, което остава, е да се изчака още няколко дни и да се разбере какво ще реши Фед. А тези, които не са централни банкери, може би трябва да са благодарни, че не те трябва да вземат решението.

Още по темата коментират Делян Петришки от ТВ Bulgaria ON AIR и Свилен Колев от Investor.bg

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:35 | 13.09.22 г.
fallback
Още от виж още